Чувството на болка е неприятно нещо, дори когато болката е слаба. Но понякога обикновения зъбобол може да причини много по-големи мъки, отколкото дълбокото порязване на палеца с кухненски нож. А колко хубаво би било да се живее без болка – достатъчно е човек да има нечувствителни към нея нервни окончания! Но болката е необходима – дори ветеринарите не бързат да дават обезболяващи на пострадалото животно. Кучето например, лишено от дар слово, със своята бурна реакция при опипване ще „разкаже”, в кое именно място е локализирана травмата. А ако не ни болеше сърцето – как то би ни предупреждавало за това, че именно сега не бива да се занимаваме с физически труд, а трябва да си полегнем и да вземем съдоразширяващ препарат? Впрочем, намират се хора, които при характерната за стенокардията болка в гърдите се „изхитряват” да глътнат таблетка аналгин – те са убедени, че той изцяло ще се справи с „непослушното” сърце.
Въобще, болкоуспокояващите препарати са едни от най-популярните в домашната аптечка, а аналгина е „цар и бог” сред тях. Мигрена или зъбобол, болезнена менструация, тежък махмурлук – всичко се „лекува” с популярния аналгин. Освен това, той се използва и като средство за понижаване на температурата. Наистина, аналгинът не отстранява причината за неразположението, а само заглушава неприятните усещания, но именно заради тези негови свойства той се ползва с такава огромна популярност. А знаете ли, че българската фармацевтика е един от последните бастиони на съпротивата срещу Световната здравна организация, която се бори с този универсален лекарствен препарат.
СЗО отдавна е направила своите категорични препоръки по отношение на аналгина: неговото използване трябва да бъде максимално ограничено. В САЩ, Норвегия, Великобритания, Холандия, Швеция това лекарство е изключено от фармакопеята още през 70-те години на миналия век, а като цяло неговата употреба е била принудително намалена в 34 страни. Фармаколозите, включително и нашите, добре знаят, че аналгина предизвиква сериозни странични ефекти. Той потиска функцията на костния мозък, ограничавайки го при изработката на
левкоцити, защитаващи организма от инфекции. В големи дози аналгина може да доведе до смърт. Но много жени и девойки, страдащи от болезнени месечни цикли, в „критичните дни” просто поглъщат огромни дози аналгин, довеждайки неговата употреба до умопомрачителните няколко опаковки месечно!
Аналгинът и неговите „събратя” въздействат непосредствено на периферната нервна система. Тяхната задача е да потискат болката там, където се е появила. Има и друга разнодивност аналгетици – наркотични, които отстраняват болката чрез главния мозък. Работата е там, че организма сам отделя обезболяващи вещества – опиати. Наркотичните аналгетици по своята същност са изкуствени опиати, които се добавят към естествените за по-ефективно потискане на непоносимата болка – например, при онкологични заболявания. Но когато организма почувства, че опиатите постъпват отвън в огромно количество, той престава да изработва свои. Настъпва зависимост от лекарствата. Такива наркотични аналгетици, както е известно, се продават срещу рецепта. Но може да се привикне и към болкоуспокояващ аналгетик, предлаган в свободна продажба, ако не се лекува заболяването, а само се отстраняват неговите болеви симптоми. По принцип няма безвредни лекарства – няма ги и сред аналгетиците. Просто едни притежават повече странични действия, а други – по-малко.
Неотдавна към списъка на причините за главоболие се добавила още една. Оказва се, че глава може да боли и от лекарства... срещу главоболие. Докторите нарекли този парадокс – лекарствено главоболие. Навика по всеки повод да се пият лекарства изиграл зла шега на хората, злоупотребяващи с лекарствени препарати. Хората, които ежедневно приемат аналгетици, при това по няколко пъти на ден, фактически стават лекарствени наркомани. Обратен ефект от лечението с лекарства бил открит при болни, които се оплаквали от постоянни болки в главата. Зависимостта от аналгетиците била обявена от специалистите за болест на съвременното общество, в което съществува огромно количество аналгетични препарати, широко рекламирани в средствата за масова информация и предлагани без рецепта в аптеките. Достъпността на таблетките и самолечението, най-често съпроводено с предозиране, довели до това, че лекарствената болка станала международен проблем. По съобщения на изследователи от САЩ, Италия, Германия, Швейцария, нейния дял е почти 20 % сред другите видове главоболие. За България подобни статически данни няма, но може смело да се предположи, че лекарствено главоболие има и у нас.
Проявите на главоболие, предизвикано от обратния ефект на аналгетиците, са такива: болките се появяват ежедневно, болния усеща главоболие още със събуждането си, при това болката, по правило, се запазва през целия ден, понякога се променя само нейната сила – тя може да бъде слаба, умерена, тъпа, двустранна. Ако не се вземе лекарство, болката се усилва значително. А след приемането на таблетка главоболието не изчезва напълно и отслабва за кратък период от време.
Ако страдате от такова главоболие, възможно е да сте зависими от аналгетиците.
По правило, болкоуспокояващите лекарства се превръщат в „наркотик” главно за страдащите от мигрена, при които към 30-тата година болестта преминава в стадий на ежедневно главоболие. Такива случаи в медицинската практика са около 70 %. Лекарствените болки се появяват три или повече месеци след постоянния прием на високи дози аналгетици.
Наркотична зависимост предизвикват такива препарати, като аспирина, ако се приемат по 3-4 таблетки на ден или кофеина, когато се взимат по 15 грама месечно. Известно е също, че лекарствени болки могат лесно да възникнат при смесване на аналгетици с барбитурати или с кофеин, а така също при взимане на седативни препарати, например, диазепам. Единственото ефективно лечение на зловредния навик е незабавния и абсолютен отказ от аналгетиците. Но ако дълго време е бил приеман наркотичен аналгетик, то „сбогуването” с него трябва да става постепенно.
