При ед­на тре­та от слу­ча­и­те на гла­во­бо­лие при­чи­на­та е пре­ка­ле­но­то нап­ре­же­ние, с ко­е­то поч­ти все­ки от нас мо­же да се спра­ви са­мос­то­я­тел­но, споделят водещи невролози. В то­ва мо­же да ви по­мог­не т.нар. ми­ми­чес­ка­ гим­нас­ти­ка.
За да ви по­мог­не ми­ми­чес­ка­та гим­нас­ти­ка да се спра­ви­те с гла­во­бо­ли­е­то, тряб­ва да я пра­ви­те в про­дъл­же­ние на два ме­се­ца сут­рин и ве­чер и най-доб­ре - пред ог­ле­да­ло­то. Тя оказ­ва прос­то уди­ви­тел­но дей­с­т­вие и по-къс­но мо­же да се пра­ви с про­фи­лак­тич­на цел 2-3 пъ­ти в сед­ми­ца­та. Всич­ки уп­раж­не­ния са на­со­че­ни към от­пус­ка­не на ми­ми­чес­ки­те мус­ку­ли и окос­ме­на­та част на гла­ва­та.

Прис­тъп­ва­ме към уп­раж­не­ни­я­та:

1. Бър­зо вдиг­не­те веж­ди­те, след то­ва ги отпус­не­те на­до­лу.

2. Вдиг­не­те дяс­на­та веж­да и я от­пус­не­те. То­ва дви­же­ние от­на­ча­ло се уда­ва труд­но, за­то­ва за­поч­не­те с при­дър­жа­не на ля­ва­та веж­да с пръс­ти, а дяс­на­та пов­диг­не­те ка­то в пър­во­то уп­раж­не­ние.

3. Пов­диг­не­те и спус­не­те ля­ва­та веж­да ка­то в пре­диш­но­то уп­раж­не­ние. Пов­то­ре­те ня­кол­ко пъ­ти.

4. Зат­во­ре­те две­те очи и се от­пус­не­те. Нап­ра­ве­те го по въз­мож­ност бър­зо, след то­ва зад­ръж­те за крат­ко очи­те в то­ва по­ло­же­ние и от­но­во се от­пус­не­те.

5. Пос­та­рай­те се да сви­е­те сил­но дяс­но­то око и се от­пус­не­те. На­тис­не­те с длан дяс­на­та стра­на на ли­це­то та­ка, че да пов­диг­не­те ъгъл­че­то на ус­та­та.

6. Се­га свий­те ля­во­то око и се от­пус­не­те. След то­ва се нам­ръ­ще­те сил­но и от­но­во се от­пус­не­те мак­си­мал­но. На­тис­не­те с пръс­ти веж­ди­те и ги прид­ви­же­те към но­са.

7. Направете про­зяв­ка - от­во­ре­те ус­та­та ши­ро­ко и про­тяж­но. Пос­те­пен­но (не ряз­ко!) от­пус­не­те дол­на­та че­люст докрай. След то­ва бав­но зат­во­ре­те ус­та­та.

8. Бав­но от­во­ре­те ус­та­та, след то­ва дви­же­те че­люст­та на­дяс­но и на­ля­во. Ле­ко прит­во­ре­те ус­та­та и поз­во­ле­те на че­люст­та да се плъз­га на­дяс­но и в об­рат­на посока.

9. Смръ­ще­те нос, ся­каш сте по­ду­ши­ли не­що неп­ри­ят­но.

10. На­у­че­те се да пра­ви­те фи­зи­о­но­мии. Заб­ра­ве­те за из­вес­т­но вре­ме, че сте се­ри­о­зен, го­лям чо­век и пра­ве­те гри­ма­си от ду­ша, ка­то в дет­с­т­во­то. Не се сму­ща­вай­те, дай­те во­ля на чув­с­т­ва­та, ни­кой ня­ма да ви ви­ди, вра­та­та е зак­лю­че­на.

11. Пос­лед­но уп­раж­не­ние - пси­хо­ло­ги­чна наг­ла­са, ко­я­то спада към во­ле­вия акт. Про­из­не­се­те мис­ле­но: “Из­чез­ни и ни­ко­га по­ве­че не се връ­щай, бол­ка!” (мо­же­те да из­пол­з­ва­те и дру­ги ду­ми).

Ако се за­е­ме­те от­го­вор­но с та­зи гим­нас­ти­ка, са­мо след ме­сец ще усе­ти­те дей­с­т­ви­е­то й вър­ху се­бе си.

ВИЕ Питате - НИЕ отговаряме

МИГРЕНАТА В ПУБЕРТЕТА ЗАСЯГА ЕДНАКВО И ДВАТА ПОЛА

Съ­щес­т­ву­ват ли фак­то­ри, ко­и­то улес­ня­ват появата на миг­ре­на или усил­ват бол­ки­те и кои са те?

Пет­ра­на Ми­ла­но­ва, Ба­так

Мом­че­та­та и мо­ми­че­та­та стра­дат в ед­нак­ва сте­пен от гла­во­бо­лие пре­ди пу­бер­те­та. Но щом нав­ля­зат в та­зи въз­раст и за­поч­не от­де­ля­не­то на по­ло­ви хор­мо­ни, миг­ре­на­та за­поч­ва да ата­ку­ва по­ве­че мо­ми­че­та­та. А в зря­ла въз­раст най-мал­ко два пъ­ти по­ве­че же­ни, от­кол­ко­то мъ­же из­пит­ват то­ва бо­лес­т­но със­то­я­ние, ко­е­то мо­же да от­ро­ви жи­во­та на стра­да­щи­те. Де­се­ти­ле­тия на­ред хо­ра­та се опит­ват да си обяс­нят то­ва раз­ли­чие. Мно­зи­на про­фе­си­о­на­лис­ти пог­реш­но го от­да­ват на край­ни със­то­я­ния, ка­то нер­в­ни­те пре­нап­ре­же­ния, сек­су­ал­ни­те кон­ф­лик­ти или дъл­бо­ки­те емо­ци­о­нал­ни проб­ле­ми, ко­и­то спо­ред тях са по-ха­рак­тер­ни за же­ни­те, от­кол­ко­то за мъ­же­те.
Но тъй ка­то през пос­лед­ни­те го­ди­ни нев­ро­хи­ми­я­та на по­ло­ви­те хор­мо­ни и миг­ре­на­та ста­ват все по-яс­ни, мо­же да се на­ме­ри обяс­не­ние от би­о­ло­гич­на глед­на точ­ка на то­ва яв­ле­ние.
Тряб­ва да се знае, че три­ге­ри­ра­щи­те или от­ключващите фак­то­ри, ко­и­то про­во­ки­рат миг­ре­на­та, са шо­ко­лад, чер­ве­но ви­но, ба­на­ни, хот-дог.

ГЛАВОБОЛИЕТО МОЖЕ ДА Е СИГНАЛ ЗА ДРУГО ЗАБОЛЯВАНЕ!

Са­мо от стрес и трав­ма ли мо­же да бо­ли гла­ва­та? Съ­щес­т­ву­ват ли при­чи­ни от ин­фек­ци­о­зен ха­рак­тер, нап­ри­мер бо­лес­ти, ко­и­то се пре­да­ват по въз­ду­ха?

Ва­ле­рия Ди­мо­ва, Со­фия

Гла­во­бо­ли­е­то мо­же да бъ­де сим­п­том при дру­го за­бо­ля­ва­не, нап­ри­мер ин­фек­ция в си­ну­си­те. Ле­че­ни­е­то на то­зи тип гла­во­бо­лие изис­к­ва не­ут­ра­ли­зи­ра­не на не­го­вия при­чи­ни­тел, т.е. от­с­т­ра­ня­ване на ос­нов­но­то за­бо­ля­ва­не, а не на сим­п­то­ми­те.
За миг­ре­на­та, или вас­ку­лар­но­то гла­во­бо­лие, се смя­та, че се пре­диз­вик­ва от про­ме­ни в кръв­ния ток и оп­ре­де­ле­ни хи­мич­ни про­ме­ни в мо­зъ­ка, во­де­щи до “кас­кад­но” про­ти­ча­щи про­це­си. Съ­щи­те включ­ват сви­ва­не­то на ар­те­ри­и­те, дос­та­вя­щи кръв към мо­зъ­ка, и ос­во­бож­да­ва­не­то от не­го на осо­бе­ни хи­мич­ни суб­с­тан­ции. Всич­ко то­ва за­ед­но во­ди до въз­ник­ва­не на гла­во­бо­лие, на­ру­ше­ние в зре­ни­е­то и др. Съ­щес­т­ву­ва и гла­во­бо­лие, пре­диз­ви­ка­но от не­а­дек­ват­но мус­кул­но нап­ре­же­ние - ве­ро­ят­на­та при­чи­на за не­го е въз­п­ре­пят­с­т­ва­не­то на нор­мал­ния кръ­вен ток към мо­зъ­ка. При ня­кои хо­ра е на­ли­це т. нар. фа­мил­на пре­дис­по­зи­ция - съ­щес­т­ву­ва пре­да­ва­не на пред­раз­по­ло­же­ност или склон­ност към да­де­но за­бо­ля­ва­не от ро­ди­те­ли на де­ца­та им.

ПРИ ЖЕНИТЕ ЗАБОЛЯВАНЕТО ЧЕСТО Е НА ХОРМОНАЛНА ОСНОВА!

За­що же­ни­те стра­дат по­ве­че от миг­ре­на? На как­ва ос­но­ва се за­раж­да то­ва със­то­я­ние, ко­е­то по­ня­ко­га пре­диз­вик­ва страш­ни бол­ки?

Бон­ка Див­че­ва, Со­пот

По­не при 60 про­цен­та от же­ни­те гла­во­бо­ли­е­то чес­то е пре­диз­ви­ка­но от про­мя­на в про­из­вод­с­т­во­то на по­ло­ви­те хор­мо­ни, ко­и­то или се от­де­лят по ес­тес­т­вен път в ор­га­низ­ма, или се при­е­мат чрез ме­ди­ка­мен­ти с ле­чеб­на цел, или пък ка­то сред­с­т­во про­тив заб­ре­ме­ня­ва­не.
Миг­ре­на­та обик­но­ве­но за­поч­ва точ­но пре­ди на­ча­ло­то на мен­с­т­ру­ал­ния ци­къл, по­ня­ко­га и по сре­да­та, или още по-чес­то нас­тъп­ва в пе­ри­о­да на ову­ла­ци­я­та. Най-но­ви­те из­с­лед­ва­ния със си­гур­ност до­каз­ват, че гла­во­бо­ли­е­то и сим­п­то­ми­те, ко­и­то чес­то го съ­път­с­т­ват - пов­ди­га­не, ло­шо нас­т­ро­е­ние и свръх­чув­с­т­ви­тел­ност към свет­ли­на и шум, се пре­диз­вик­ват от ряз­ко­то спа­да­не на ко­ли­чес­т­во­то на ес­т­ро­ге­на в ор­га­низ­ма. Же­ни­те, ко­и­то стра­дат от син­д­ро­ма, на­ре­чен мен­с­т­ру­ал­на миг­ре­на, чес­то се оп­лак­ват от мен­с­т­ру­ал­ни сму­ще­ния.
“Же­ни­те не си ги из­мис­лят те­зи гла­во­бо­лия, те не са пси­хи­чни или пси­хо­со­ма­тич­ни яв­ле­ния - каз­ва д-р Сти­вън Сил­бър­с­тън, нев­ро­лог от Фи­ла­дел­фия. - Гла­во­бо­ли­е­то е ре­зул­тат от ре­ал­ни би­о­хи­мич­ни про­ме­ни в мо­зъ­ка.” Спо­ред не­го, по­ве­че­то ле­ка­ри и нев­ро­ло­зи не са доб­ре ос­ве­до­ме­ни за мен­с­т­ру­ал­на­та миг­ре­на и за то­ва как­во мо­же да се нап­ра­ви за ней­но­то ле­че­ние или пре­дот­в­ра­тя­ва­не.